Студентският празник затрива с мръсна газ дори абитуриентския бал по очаквания. Добре, че тази година "джангърът" се пада четвъртък - на работа съм. В петък също. Ако не бях, щях да се направя на умрял.
За първи път щях да си изключа трите телефона, компютърът щеше да си седи на спокойствие, телевизорът, който нямам, щеше да продължи да липсва. Щях да цъфтя от радост като дебеланко в сладкарница заради факта, че състудентите щяха да са далеч от мен. Някъде, където да си разкопчаят ризите до пъпа, да лепят един на друг банкноти по мазните си чела, да се клатят на високи токчета и да опъват джуки. Тоя мач съм го играл веднъж, и то миналата година. Повече не ме бройте от този отбор. Мерси.....

Цялата статия тук